Алкатрас

Керена, Керена. Кале, кале, сукач сая. Керена, Керена, Керена, Керена. Кале сука десая. Като от раз от мен ти е у вас И мъката по мен държи те няма бягане. При тебе идват чувам най-различни и всичките са ти Безразлични. Как си? Май тази не ти хареса. На любовта моя е адреса. Всичко свърши. Не, не ме набирай. Пред моя дом вече не паркирай. Спирай на места за инвалиди. Съветвай без да бъде гузна. Сляп си, щом не можеш да го видиш. В мен какво изпусна? Мен какво изпусна? И след мене нощите ти празни. Запълни ги с еднократни разни. В леглото си какво пребираш? Самота, помири. Не си избирам. Питаш любовта ти помня ли я? Помня я с лъжи и от сълзи инсомния. На всички казваш, че съм ненормална. Намери ли мило идеална? Как си? Май тази не ти хареса. Залитвам ли? Знаеш ми адреса. След тебе, мили, вече никой няма. Сарказма ми верно ли не схвана? Спирай на места за инвалиди. Съветвай без да бъде гузна. Сляп си, щом не можеш да го видиш. В мен какво изпусна? В мен какво изпусна? И след мене нощите ти празни. Запълни ги с еднократни разни. В леглото си какво пребираш? Самота, помири. Не си избирам. Спирай на места за инвалиди. Съветвай без да бъде гузна. Сляп си, щом не можеш да го видиш. В мен какво изпусна? Мен какво изпусна? И след мене нощите ти празни. Запълни ги с еднократни разни. В леглото си какво пребираш? Самота, помири. Не си избирам.