Нима е грях

Недей ме отминава, надменно и небрежно, не знам какво да правя в този свят студен. В мене не убивай последната надежда, че пак ще съм щастлива с тебе някой ден. До болка те желая, до смърт за теб мечтая, върни се, аз те моля. Но нима е грях. Не искам и не мога без тебе да живея, без твоя нежен огън умирам в самота. Душата ми изстина, сърцето ми не пее и ледена пустиня, е цялата земя.