Насън

Неусетно пада мракът. Стълбите изкачвам пак. В старата самотна къща, тук на този слънчев бряг. Спомени се лутат мен. Кръг се нижат ден след ден. Сякаш чувам онзи глас в този късен час. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост и игри. Моите мечти. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост, игри, моите Мечти. Тишината ме прегръща с мирис на море и юг. Старата самотна къща. Ето ме отново тук. Спомени се лутат в мен. В кръг се нижат ден след ден. Сякаш чувам онзи глас в този късен час. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост, игри, мойте мечти. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост, игри, моите мечти. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост, игри, моите мечти. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост, игри, моите мечти. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост, игри, моите мечти. И насън, и насън пак се връщат с весел Звън. Детство, младост, игри, моите Мечти.