Не чух да кажеш никога Любима

Очите ти за мене бяха нощ и ден Сърцето ти мечта недостижима! Ти гледаше ме с погледа си тъй студен Не чух да кажеш никога “любима”. Очите ми са пълни с мъка и сълзи! Те капят, като капки кръв, боли! И падат в уморените от скръб ръце, Това са капки кръв от моето сърце! Бунтувах се в себе си, крещях! Стотици пъти щях да те напусна! Така и никога аз не успях! И ти отново в клетката ме пусна! Очите ми са пълни с мъка и сълзи! Те капят, като капки кръв, боли! И падат в уморените от скръб ръце, Това са капки кръв от моето сърце! Това са капки кръв от моето сърце!