Саздърма

Докато драскам си буквите, листа ми бавно си Буквите, бавно гори. Влез ми в обувките и тогаз говори. Само със чисти ръце душата добри. В частния случай сега, а дори и попри. Пусках ги в нета, нямаше шумене. Сега ме занимават, щото искат песни с мене. Казвам им: "Идвам, добре е да се пазите". А те такива, пупо в пазвите. Нямам нищо мое, че само неща. Изчислявам си лева, внимавам със него като млад Баща. Щот' баса си ги карам да мърдат. Искат ме жив или мъртъв. Пред живота увъртам, ма време е вече да дърпам. Не ми се чете нищо не ми се гледа, Щот' правя беседа с душата си бледа. Скивай сърцето ми капе по меда, Залепва ми като езика за леда. Реагират ми със: "Боже, уау". Ко не си се изкефил е, щото не съм Пожелал. Ко не съм те изял е, защото не съм Пожелал. Казват ми, че много вдъхновявам, Аз самия вече във себе си го нямам. Всички сте сте мои, няма нужда от обява. Който мисли, че греша, нека заповяда. Паля им сърцата като със дърва. Вляза ли във песента, ти става със дърма. Паля им сърцата като със дърва. Вляза ли във песента, ти става със дърма. Паля им сърцата. Вляза ли във песента, ти... Паля им сърцата. Вляза ли във песента, ти със дърма.