Удобен момент

Всичко започва от пясъчника, замъка на брега, Далече от вълната вдигам. Между пръстите ти сега изтича всяка песечинка време, Която имаш. Не прави нещо от т'ва, Не чакай да те убива. Потънали във времето, което над отсъната ни глава се Изсипва, все едно гробар залива ковчезите на Покойните души тела, които в голямата картинка така И така. ъ-ъ Недей да чакаш о-о-ще, Няма да до-о-йде удобен Мо-о-мент. Не, не, Недей да чакаш о-о-ще, Няма да до-о-йде удобен мо-о-мент. Жертвоприношение за майката природа, Кръговрат на живота, че отровата е антидотът. Съдбата ни отглежда ни на варшинска основа, Малко старомодна, ама принципът е във основа. Братовчеда на съня, хей, брата на живота, Медицинската сестра гледа стрелката на часовник, Дата и час на раждане, дата и час, като Си ходи. Една статистика, прашинка като останалите Хо-о-ра. Недей да чакаш о-о-ще, Няма да до-о-йде удобен Мо-о-мент. Не, не, Недей да чакаш о-о-ще, Няма да до-о-йде удобен Мо-о-мент. Дали ще остане история, докато съм тук, Или ще ме зароват и ще бъда просто труп, Е въпрос, който ме гризе и целия тоя труд Дали ще ме надживее, или си губя времето. Отпечатъкът във пясъка лесно се заличава. Нямаш напредстава колко малко трябва и го няма. Началото и края определя пясъкът, Докато пада въпросът е к'во ще правя, докато чакам. От плаващите пясъци подаваме ръката си точно като Тръгнем да се давим от съдбата си, надявайки се Някак да се хванем за мечтата си, преди да Сме потънали и да нямаме остатъци. Останаха няколко прашинки над мен, В капана на времето като всички пленен. Още малко ми остава и искам поне накрая да Е имало някакъв смисъл от мен.