Малки Дяволи E

Твърде често съм заровен в главата си. Измежду прашни мисли гоня дири на мечтата си. Дори не помня ясно как точно изглежда тя, Но чувството за кауза ме държи на повърхността. В противен случай ще потъна ли? Навярно да. И къде точно? Някъде дълбоко в тъмнината. Малки дяволи ме гонят през нощта и през деня. В ушите ми жужат като пчеличка и на греха. Всеки терапевт би ми казал, че в ръцете ми Единствено е начинът да бия страховете ми. Надписът модерно плеснат върху кеца ми не значи Нищо, ако той ме среща с враговете ми. Затова съм в моя марка, не в парка на Канаците. Така ще правя всичко, каквото мога като Пщаците, да защитя себе си срещу обитаците. Тестето дават нуската ли са асаците. Новаците към мене поглеждат за реакции. Уж единни, мъчим се да сме, а сме на Фракции. Беше, каквото беше. Сега съм с ясната преценка. Даваш, каквото даваш и го даваш с надценка. Чуй крясъкът на птиците, чайките в небето като в Сиви скиците. Мъченици с камшици, Сякаш битите. Свити бази, тайни, скрити в дълбините на стотици Хиляди от дните на предците ни. Като вълни, разбити в скалите на Варна, Изчезват, появяват се отново и обитават времето едни И същи малки дяволи, дяволи. Чисто бели БМВ-та, Адита и Лексуси. В сънищата ми преследват ме и доста често си Виждам отражението бледо. В тях дори не съм сигурен. Бахти туй! Аз ли съм или не съм? Понякога на косъм съм от това да стигна бляна, Ама там гласът безспирно ме възпира да остана и Показва ми в далечината нещо по-голямо, Което мога да достигна малко още, Ако дам му само. Та и очите ми блещукат С новата искрица. В мен е насадена от рогатата главица, Без дори да мисля как превръщам се в овчица, Блеейки напред, заплащам вечната главица. Там като сигнал небесен чу крясъкът на птица, Който върна ме набързо, сякаш удря ме плесница. Сиво-бяла тя на цвят небето като скица рови в Съзнанието ми като дървеница. И озовавам се на бряг морски пред вълните, Бурно биещи се непрестанно със скалите. Също както бием се и ние със самите себе Си и с дяволите малки в главите. Чуй крясъкът на птиците, чайките в небето като сиви Скиците. Мъченици с камшици, сякаш битите. Свити бази, тайни, скрити в дълбините на стотици Хиляди от дните на предците ни. Като вълни, разбити в скалите на Варна, Изчезват, появяват се отново и обитават времето едни И същи малки дяволи, дяволи.