Интерлюдия E

На път за жежката двама третокласника. Причакват ги на пътечката двама с татуси на Свастика. Нула свидетели и двама съучастника. Стотинките в мене са за някой друга масленка. Тупаници два-три. Моля ти се, ай стига. В днешни дни лапетата в себе си със пластика. Изскача от джобовете по-високият ми каза: „Дай ми колкот имаш и няма да те смажа.“ Щом ме сграбчи за яката, видях, Че има ситни червени точици по ръката. Ха, за тва ли говореха всички в махлата? Те са наркомани, а тва са белези от иглата. Пътят ми до таскало е две-три минути, Напълно достатъчно нещо шантаво да се случи. Той гледаше в земята и пита от кой блок Съм. Имам ли по-голям брат? Пита от кой вход съм. Излъгах, че живея под булеварда на Джеймс Баучер, Че не ми дават пари, че обяд си взимам С ваучер, че имам брат в десети клас, Който всеки момент ще мине. Той ме погледна с усмивка крива и каза: „И него ще минем.“Започна да ме пребърква, А аз почнах да се дърпам. Той пита знам ли кой е и как ще Се объркам. Аз казах, че не знам и погледнах Другия хлапак, който беше с извита ръка от другия Жълтак. В тоз момент вътрешният джоб на шубата Издрънка. Пет по десет стотинки, Фак, ей ся стана издънка. Очи в очи съм с тоя, дето иска да Ме гърби. Мисълта в главата ми е как да Се отскубна първи. Мен не можеш, красна. Тоя във въздуха ме вдигна. Без да мисля, във корема с коляно аз го Ритнах. Той ме пусна и се стресна, Стъпвайки назад. Скинара до него пусна аветчето ми в Изненада. Побягахме нагоре, без обратно да Поглеждаме. На спринт пресякохме Студентска, Без да се оглеждаме. Часът е вече почнал, но отвън гъмжи от хора. След сигнал за бомба всички бяха вън на двора. Щастие обзе ме, че училище пропускам. Флески страх и радост пълнеха ни дните детски.