Страхове Угризения Бреме E

Страхове, угризения, бреме. Аха. Отново буден сън на път за някъде, А съм наникъде. Същевременно нито тук, Нито там, едновременно като във лимбо. Мислите ми блъскат ме в главата като юмруците на Кимбо. Че учуден съм, бих излъгал, Ако кажа, а просто искам да кажа отново буден Съм, но не мога, макар опулен съм. Единственото, което виждам сега, е колко труден съм. Как ме траеш три години и отгоре, навярно, Зоре, но и двамата знаем, че това, което имаме, Е сигурно като в трезоре. Ценно и драго, прилежно прибрано като в класьоре, А сякаш бягам подир времето във вечна гонка, Нагърбен с бремето, а то като горяща отломка изгаря Белези върху белези. Кара ме да вникна в себе си, да търся Прелести измежду плевели и тръни. Уж че нещо скрито има зад пътеки и стръмни Кални баири. За малки хаири праим панаири. Ще изтъкна за нещо пак на пето дайкири, Че сме няк'ви факири или съм ебахти играчът, Че разбивам женски сърца и ги карам да плачат. Аз ще ти кажа к'во означава за тях. За тях съм като счупена чаша. Нито можеш да я напълниш, нито от нея да Пиеш. Т'ва, което можеш да направиш, е от мен Да се скриеш, за мен да забравиш, Докато търся себе си. Просто гарда вдигам пред страховете си. Мислям си, че няк'ва там се праи на много Горда. Защитни механизми имам повече от Нортън. Трябва да ми връчат орден от Капитан Морган за Т'ва как лея рома като във спорта, Брат, превърнах се във орка. Музика, алкаш, муцуна и плаж. Измами и шантаж. Не е кат' да нямам стаж. Не е кат' да нямам стаж. А изобщо да подхващам ли темата за родата? Виждам колко оплетена е схемата на играта, На т'ва, което правя. Знам, че тънко се надсмиват, а аз се успокоявам С т'ва, че не разбират. Бил съм звезда и ще дойдат да гледат на Живо. Нито аз съм звезда, нито те идват отблизо. Да видят к'ви усилия и жертви са нужни за Т'ва вечно дерби, на тях са им чужди. Майната му, казвам си, всеки е просто пътник. Много мога да кажа, но аз няма да съм Съдник, щом дойде тоз момент да засея свойто семе. Няма да предам моите страхове, угризения и бреме. Всички имаме страхове в живота, Бягаме от какво ли не без посока. Пътят ли ни дойде в повече Или някак си не знаем накъде? Може и да трябва да не сме добре, За да осъзнаем колко ни влече. Да сме долу и пак да изпитваме страх. Страх.