Малко Сърдечност E

Ще изляза от играта, както влязох. С гръм и трясък, в очите блясък. Те ми хвърлят пясък, да ме очаса. Филен блясък, ако знаеш колко върхове ме чакат, Мой. С усмивка на лице и в устата мой. Тъмни сенки бдят над мен като градиенти. Хора слушат ме и вярват като пациенти. Някои правят се на скъп, ма от сата просто Менти. Блестящ фалц, окичва мрежата на продуценти, Тур мениджъри и пиар агенти пред агенции. С вип паркоместа за вип клиенти. Не можах да порасна толкоз, да стана Робин Худ. За моя худ те ме предадоха, викат ми Холивуд. Невидим труд в морни студ, прелива в един албум От един етюд. Аз играя си на певец и Търся няква си вечност. А вера е над закона и под прага на Бедност. Обръщам гръб на всичко минало, Наливайки течност с аромати на дълг, Кръв и малко сърдечност. Тва ли е всичко, за което толкоз време се Борих? Питам се преди вратата за мен да затвори. Тъпи решения взимам воден от носталгия. Все едно ще се почувствам пак като ромалкие. Играчките са по-големи и егото ми също. Желания кат на другите от легото до къща. Срещна някой от детството ми осъзнавам, Колко много време минало е оттогава. Две пресечни линии, които се разминават. Казвам ще се чуем, както подобава. Spoiler alert. И не се чухме никога. Хем не ми е важно, хем ми е тъжно Вет психика. Не се прибирахме нито лято, Нито зима. Сега площадката до нас е само път До магазина. Гледах света от високо кат' на галата Гледката. Лапешки уверен, хубаво, Че не си давах сметката. Ако знаех кво ме чака тогаз щях да съм Спечен. Мислех се за твърд, ама тука трябва си Течен и вечен. Пълен със комплекси и самозатворен тип. Даже като жъна успехи съм с недоволен вид. Гледам да не се обръщам назад, невралгия, Щот не моа се търся от тъпата носталгия. За пореден път бях на косъм да се пропия. Защо съм от тия, ще се пръждосам, Без да пробия. Лайно съм и не го крия. Господин негативен, но не съм мега наивен. Света го виждам задвижен от хора с лоши намерения Във всички единайсет измерения и вече са ми бахти Изморения от мнения и възгледи. Това наокосмения ми гъз вреди. Помня как записвахме със Хъс преди. Не мисля, че човек се ражда с мисия, Но това не трябва да те спира, мой, че Измисли си я. Тревожа се за хора, Коит' не трябва ме касаят. Дъното копаят, но не спират, макар да го знаят. Като почна да тълкувам сънищата си се плаша. Подсъзнанието ми казва умът ти е пълна каша. Вече спрях да пълня чаша, щото тая упойка ще Ме замая за бройка часове и после леш. Трябва ми нова настройка, мой, и нови навици. Избягвам всичките стари и нови пиявици. В очите ми светкавици, мълнии на омраза. Заебавам тази фаза, нека друг да лази в джаза. Ангел теб те пази, ала мен ме пазя аз. Подсъзнателно всичките с неща Яжо ги каза. А текста беше писан три години по-рано. От деветдесет и осма нямам на кого да кажа Мамо. И не търся състрадание, само подавам рамо на Всеки обзет от грижи, които го будят рано. Съвестта е тази, даваща най-тежките присъди. И проклет да съм, ако знам как може да Се изпъди. Проблема е добре да се обсъди, преди болката от Отчаянието да се развъди. Споделяйте със близките, давайте си кураж, Дори когато щастието изглежда като мираж. Повярвайте, имам стаж. Знам всичко преминава. Лесно става, ако човек не се самосъжалява. Просто се стягаш и теглиш сериозна майна. На тоя свят нито една тъга не е безкрайна. И щом това го каза песимиста на песимистите, Значи си струва да се замислите. Голям Мюс. Аре изчезваме. Доскоро.