Пленено сърце

Колко мило ме посрещаш всеки път, на нашите срещи, после страстно ме изпращаш пред запалените свещи. Всяка мисъл в мен усещаш и изтръпвам аз гореща. Накара ме да полудея, да не знам коя съм, да не мога без тебе да живея. Какво направи ти не зная и се питам, аз ли съм това така не мога аз да се позная. Не помня и преди да съм била така както е сега, усещам, че в мен тупти едно сърце, което ти плени сега завинаги. Пак измъчват ме въпроси, ти къде си, с кого си? Няма мира да узная дали ще бъдеш с мен до края. Аз без тебе полудявам и живота си ти давам. Накара ме да полудея, да не знам коя съм, да не мога без тебе да живея. Какво направи ти не зная и се питам, аз ли съм това така не мога аз да се позная. Не помня и преди да съм била така както е сега, усещам, че в мен тупти едно сърце, което ти плени сега завинаги. Не, не съм, но пък знам, че така е добре, искам с теб да летя без да спра, без да спра. Пак измъчват ме безброй въпроси, ти къде си, с кого си? Пак измъчват ме безброй въпроси, ти къде си, с кого си? Накара ме да полудея, да не знам коя съм, да не мога без тебе да живея. Какво направи ти не зная и се питам, аз ли съм това така не мога аз да се позная. Не помня и преди да съм била така както е сега, усещам, че в мен тупти едно сърце, което ти плени сега завинаги. Пак измъчват ме безброй въпроси, ти къде си?