Стар ерген

Не мъчи ме, стара майко. Знам, че времето лети за мен. Дълго, дълго аз отлагах и останах Стар за клеть ерген. Все избирах и подбирах. Чудех се коя ще бъде тя. И затуй сега прекарвам дните си във Тъжна самота. Що не те послушах, майко, и навреме Се ожених? Мислех си аз: Да изчакам да спестя Достатъчно пари. Имам днес кола и къща, двор закичен с Хубави цветя. Но във нея тъжно е, щом няма Младата снаха. Ех, живот, живот ли е това, да си Самичък у дома? Всичко да си имаш, но да няма с някой Да го споделиш. Щом богатство ти изгуби, знай, Че можеш да го имаш Пак. Но пък низа щом си нямаш и богат, Ти вече си бедняк. Влизам аз във мойта къща. Тъжна равнос ме къса живот. Няма кой да ми попее, няма кой и Нежно да гълчи. А портрета на баща ми гледа ме със Обич и тъга. Старата смава вора, шепне ми със Негови слова. Ех, живот, живот ли е това, да си Самичък у дома? Всичко да си имаш, но да няма с някой Да го споделиш. Щом богатство ти изгуби, знай, Че можеш да го имаш Пак. Но пък низа щом си нямаш и богат, Ти вече си Бедняк. Ех, живот, живот ли това, да си Самичък у дома? Всичко да си имаш, но да няма с някой Да го споделиш. Щом богатство ти изгуби, знай, Че можеш да го имаш Пак. Но пък низа щом си нямаш и богат, Ти вече си бедняк. Не мъчи ме, стара майко. Знам, че времето лети за Мен. Дълго, дълго аз отлагах и останах Стар за клеть ерген.