Слънчице

Прощавам си. Научих твърде много за Света. Разбира се, човеци сме и Страдаме. Видях, че в мен е скрит ключа Към собствената ми утеха. Не нужно е да се виня. И аз си имам своята пътека. Слънчице, слънчице, Къде отиваш? Толкова боли, когато няма те. Ела при мен, Търся те. Думи, които на други приличат И грешки, които душата събличат, И стъпки, които назад ме завличат. Истини, истини. И спираме и тръгваме, Забравяме и търсим. Човек съм и човеци сме. Чужди сме, но свързани. Такива сме, каквито сме. Слънчице, слънчице, Къде отиваш? Толкова боли, когато няма те. Ела при мен, Търся те. Думи, които на други приличат И грешки, които душата събличат, И стъпки, които назад ме завличат. Истини, истини. Слънчице, слънчице, усещам те По близо всеки ден. Нощно чакам те. Ела при мен!