Песен за гълъба

Зима и сняг, и ваза. Бистро цвете, сълза от юг. Един гълъб стои на перваза, Захвърлен от вятъра тук. Литва, пронизва високото Пусто небе над града. Малка искра на живота, Изтръгната от леда. Гълъбе, мой гълъбе, Крехко и топло дихание. Ще простреля ли някой гълъбе Твоето съществувание? Гълъбе мой, Гълъбе, как те стреляха, как те биха? Цялата земя взривиха, Но стрехите пак се изправиха. Дим дими под стряхата, дуплинка и мирис На дом. Зидай, гълъбе, зидай Крехкото си гнездо. Вървя напред и нося на вселената Нежността. Бос ще стигна до Лувъра, До Пикасо. Гълъбе, мой гълъбе, Синьо летящо знаме. Ще простреля ли някой гълъбе Моето съществувание? Гълъбе мой, обречен В рицарска самота. Ще водя войни стогодишни, За да те защитя. Твоята сламка ръжена, Стряхата ти в едно селце. Гълъбе, мой гълъбе, беззащитно Мое сърце. На, На, На, На, на, на,