Този град на брега на морето

Този град е за някои лятна Романтика. Кратка плажна любов край заспало море. Малък спомен за кораб дошъл от Атлантика. Вкус на миди, припомнен на чашка кафе. А за нас е съдба, ние тука се Раждаме. Този град и морето са нашия ден. И вървим, понесли във себе си Жаждата Да отплуваме към хоризонт розален. Този град на брега на морето Събрана е като в амфора Цялата прелест на Юг. Вечно тръгваме в път, все при него Стоим. Просто нашата котва е хвърлена Тук. Любовта ни е проста, нехитра, Пречистена И я стопля сребристия смях на деца. Стиховете, в които четем полуистини, Не звучат като песни във наш'те сърца. Този град е за някои лятна Романтика, а за нас е Съдба всеки ден, всеки час. Ако трябва ще стигнем дори до Атлантика, Но брегът неотменно ще бъде в нас. Този град на брега на морето Събрана е като в амфора Цялата прелест на Юг. Вечно тръгваме в път, все при него Стоим. Просто нашата котва е хвърлена Тук. Този град на брега на морето Събрана е като в амфора Цялата прелест на Юг. Вечно тръгваме в път, все при него Стоим. Просто нашата котва е хвърлена Тук. Просто нашата Котва е хвърлена тук.