Ревност

Ревнуваше ме ти, горката ми жена, Дори и от чистачката на блока. Ужасно е да бъдеш виновен без вина. Обидата пронизва ме дълбоко. Не следвах Казанова. Не съм прочут красив, но тя гореше нещо да Научи. По-хитра бе жена ми от частен детектив. С поверен нюх от полицейско куче. Ау-ау, бау-бау. С поверен нюх от полицейско куче. Ау-ау, Бау-бау. С поверен нюх от полицейско куче. Това ме амбицира. Достойнството на мъж внезапно сякаш се събуди в мен. От кротък домошарин аз станах изведнъж по-буен от Най-буйните ергени. Нагазих през прага, подкарайки наред. Висока, ниска, тъмна, синеока. Притисках сутрин рано на някой парапет онази там Чистачката на блока. Ау-ау, Бау-бау. Онази там чистачката на блока. Ау-ау, Бау-бау. Онази там чистачката на блока. Но хвана ме жена ми, удари ми шамар и После болестта й сякаш мина. Не ходеше след мене и беше ми другар. Любезна бе съпруга и половина. Замислих се обаче и отпуска си взех. Дали не ходи с друг, щом друга стана? Преследвам я потайно, все още без успех, Но някой ден навярно ще я хвана. Ау-ау, бау-бау. Но някой ден навярно ще я хвана. Ау-ау, бау-бау. Но някой ден навярно ще я хвана.