Както карах Трабант

Както карах трабанта и не щеш ли съдба, се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи, една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща, не щеш ли, един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава. Ало, малката, как си? Плащам. Тръгвай със мен. Тя му каза простак си и добави кретен. Разяри се обаче тоз квадратният пез. Тя пищи, той я влачи към един мерцедес. О, така се ядосах и нали съм си луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но изскачат четирима на уши с обици. Охранителна фирма, цял отбор от борци. И какво да ви кажа? Полудял от любов, аз лежа на паважа и след туй в Пирогов. Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат. С телесни повреди и отпред, и отзад. Изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло гледам в стаята тя с термометър, цукало и букетче цветя. Уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. Помълчи за минутка. Нямам капка вина. Аз не съм проститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този курвенски век, ти си невероятен. Ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да заминем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант. Ами моята родина? Ами моят трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка. Сбогом, смешно човече. Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличе, спи. На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека. Имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си проститутка, ти си честна жена.