Леля Николина

Със Blenda метъ зъбките си миех, Със Philips озвучавах нощем блока. И не какво да е до вчера пиех. Със залеза отварях Джон Уокър. Рекламата така се срасна с мене, Че аз живеех с нея ден и нощ. Но хубавото, казват, е до време. Събудих се веднъж без пукнат рош. Ех, усещах, че съм жив и видя Ме, Боже! С Валентино бях красив, със Версаче тоже. Ех, усещах, че съм жив. Лельо, лельо Николино! Със Версаче бях красив и със Валентино. Костюмите ми днеска са битак. Сега купувам само кучемарка. Ухае от далечна але мак. Със залеза отварям камена арка. От приказния си рекламен свят Попаднах изведнъж във втора глуха. Купува само който е богат, А бедният той супата да духа. Ни съм мъртъв, ни съм жив. Що да сторя, Боже? Алкохола е фалшив и Живота тоже. Ни съм мъртъв, нит съм жив. Що да сторя, Боже? Алкохола е фалшив и Живота тоже. Ни съм мъртъв, нит съм жив. Лельо, лельо Николино, алкохола е Фалшив. Дай домашно вино, дай Домашно вино, дай Домашно Вино!