Комшията Кольо

Вчера си купих два пистолета. Маска със дупки нахлузих до шията и се приготвих, хой, съдбогледа, някоя нощ да ограбя комшията. Ала комшията също в неволя. Бившо актьорче, яка бабанка. Хайде, ми вика, хой, Кольо, Кольо, двамата с теб да ограбиме банка. Доживяхме в тази криза да останем гладни. Който иска да устиска, трябва да открадне. Доживяхме в тази криза да останем гладни. Който иска да устиска, трябва да открадне. такова е настроението нас, защото просто е весело. Банките, Кольо, са пълни с валута. Тикай в чувала и после на сянка. Тръгваме двамата в тази минута. Тук търсим банка и там търсим банка. Всичките банки празни до шушка, таз във фалит, а оная съкратена. Очи тъмнеят. Глава се люшка. Уста проклинат цяла вселена. Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена. Няма изход, мили Боже, пак ще бъдем гладни. И от банка да не може човек да открадне. Няма изход, мили Боже, пак ще бъдем гладни. И от банка да не може човек да открадне.