Мойта мила Донка

Искам, мила мамо, в София да ида. Мойта мила Донка в София да видя. Още ли ме помни или ме забрави? Вече две години как ме изостави. Хей, брей, Донкеле, качвам се на влака. Пуф, паф, Донкеле, трака-трака-трака. Ето, че пристигнах мале на перона. Липсва ми портфейла с цели десет бона. Вът какво да правя? Качвам се в трамвая, тъй като адреса аз на Донка зная. Чук, чук, Донкеле, мое либе бело. Хей, брей, Ганчоле, как е наше село? В наше село, Донке, всичко е законно. Ний сме в положение ликвидационно. Затова избегах. Тук при тебе ида, мое първо либе, Ида да те видя. Хей, брей, Донкеле, искам да те гушна във леглото, Донкеле, дай ми да се мушна. Дай ми да се мушна. Дай ми да се мушна. Леле, мила мале, тя какво ми каза. Сякаш че сърцето с нож ще ми преряза. Ще отидеш, Ганчо, първон при диспетчера. Таксата да платиш, па ела довечера. Ох, ох, Донкеле, ми гърси орташка, Като магарицата навирила опашка. Занаятле, Ганчо, изкарвам си прехраната. Тръгвай, че отвънка чака ме охраната. Един депутат цъни ме от вчера. Гащичките трябва сама да си изпера. Хайде чао, Донкеле, всеки със късмета. Аз ДКСЗ-то, ти в ДПС-то. Хайде чао, Донкеле, всеки със късмета, аз ДКСЗ-то, Ти в ДПС-то. Хайде чао, Донкеле, всеки със късмета, аз в ДКСЗ-то, Ти в ДПС-то. Хоп, хоп, хоп, хоп, хоп,