Само за минута

Ей, ей. Слушай. Имам нещо да ти кажа. Нещо много тихо, тихо. Нека много тихо стане за минута, за минута, само за минута и сърцето тук спира за минута, за минута, само за минута. Ти наясно си. Дума не разбирам и така за действие те провокирам. Затова сега върни ми го, но малко, малко, по малко. На капки ми го връщай, да мога да превръщам. Ти знаеш как да страдам, да падам и да ставам. А аз какво да върна? Душата в мен си тръгна. Не знам какво да правя и как да те забравя. Как да те забравя? Как да забравя? Как да забравя? Нека много тихо бъде за минута, за минута, само за минута и сърцето нека спира за минута, за минута, само за минута. Зная, мразиш ти сама, че те оставям, уж обичам, а накрая не явявам. Затова те моля, връщай ми го малко, малко, по малко. На капки ми го връщай, да мога да превръщам. Ти знаеш как да страдам, да падам и да ставам. А какво да върна? Душата в мен си тръгна. Не знам какво да правя и как да те забравя. Не трудно. Да е грубо и жалко. Да ме гледаш, да ме молиш ми е малко. На лъжата няма пак да ти се хвана и да ти го връщам няма да престана. И недей, опитвай само да избягаш от мъчението ти си заслужаваш. Още помня как изпиваше ме жадно. Затова мъчението ще е бавно, бавно, бавно, ще е много бавно. Бавно, бавно. Ще е много, много жалко. На капки ми го връщай, да мога да превръщам. Ти знаеш как да страдам, да падам и да ставам. А аз какво да върна? Душата в мен си тръгна. Не знам какво да правя и как да те забравя. И накрая искам нещо да ти кажа, че за тебе аз на всички ще разкажа. И нека всяка, като чуе твойто име, да не вярва, че от тебе ще й мине. Аз сълзите зная как да си изтрия. Ще изляза и за теб ще се напия. Ти от мен обаче няма да се криеш. Даже от живота си няма да капки ми го връщай, връщай, връщай.