Всяка нощ и всеки ден

Аз питам, мили, Щом не си до мен Защо, защо ли има нощ и ден? Защо ли пак една зора Над света изгря, Щом във този ден си далеч от Мен? Без теб е стек какво е той Ден, но не и мой. Да, нали за мен той е тъжен ден. Аз питам, мили, щом не си до мен Защо, защо ли има нощ и ден? Защо ли пак небето блести С хиляди звезди в приказен Разкош и пак нова нощ без теб е Стек какво е тя Светна пустота. Да, неканен гост е такава Нощ. Но ето, ето идваш ти при мен. Аз знам със тебе Тичат нощ и ден. Аз знам ти носиш обичта, носиш Нежността. В този миг за мен има нощ и ден. И радост, радост нетъга. Боли ли сега? Можеш ли да спреш този вечен Миг, този вечен вечен миг?