Младост

Ла, ла, ла, ла, ла, ла. Ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла. Ла, ла, ла. Ех, моя младост, спомен далечен, спомен с развени коси. Весели сватби в късните вечери. Вашите въглени кой угаси? Вашите въглени кой угаси? Вече се спирам, за да подиря брода на всяка река. В нощите тъмни вече осaмлен, без да докосна звездите с ръка. Без да докосна звездите с ръка. Вече не стъпвам в треви забранени, нито със птици летя. Вече не късам цветя заградени. Други прескачат във моите цветя. Други прескачат в моите цветя. Ех, моя младост, рана зараснала белег поне остави. Той да ми спомня огъня ясен, с който на младо се палят глави. С който на младо се палят глави. Ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла. Ла, ла, ла, ла, ла, ла. Ла, ла, ла, ла.