Новобранска

Щом есенен вятър вагония тата и те Полетят. Под нашата гара, загърнат във пара, Влак тръгва на път. В късната есен войнишката песен полита Навън. А релсите чуват и кой ли пътува се питат Със звън. Семафор и свирка. Внимание, спирка. Открит коловоз. И влакът посреща с въздишка гореща нов Пътник и гост. Вандино разливат, хоро се извива и песни Ехтят. Войникът да знае и по ми кога е потеглял На път. И пак тръгва влакът, че други го чакат за Своя войник. Далеко, далеко затихват полека и песни, И вик. Вагони, вагони в мрака се гонят, В мрака искрят. Момчета сънуват мъже как пътуват Обратния път.