Елегия

Аз искам да те помня все така. Безтомна, безнадеждна и унила. В ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми с кръвен лик склонила, и до сърце ми с кръвен лик склонила. Аз искам да те помня все така. Аз искам да те помня все така. Безтомна, безнадеждна и унила. Градът далече тръпне в матен дим. Край нас на хълма тръпнат дървесата. И любовта ни сякаш пое свята, защото тръгва да се раздели. О, морна, морна в буря скършен злак. Укри молите първи пролетни. Него сънувам, сън не ще остане. И ти при мене ще се върнеш пак. Аз искам да те помня все така. Аз искам да те помня все така. Безтомна, безнадеждна и унила. В ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми с кръвен лик склонила, и до сърце ми с кръвен лик склонила. Аз искам да те помня все така. Аз искам да те помня все така. Безтомна, безнадеждна и унила.