Устрем

Не ме покривай с покрив у дома си. Не ме зазиждай с четири стени. Защото има мъдрост стара, че песента в клетка не звъни. Дори да бъде в клетка позлатена. Свободна сама над света лети. Хей, хей, хей, хей. Не ме кори за нощите ми будни, че тясно ми е в мекото легло. Че сън когато в клепките ти легне, аз литвам с мое мъничко крило. Орета далечни земни кътчета. И спирам кратко до всеки праг. И пращам много, много нежни думи след всеки завинаваш влак. Хей, хей, хей, хей, хей, хей. Земята в две ръце обгръщам. В очи потапям ярките звезди и цялата се устремявам към неизбройните висоти. Небесата моето безпокойство. Жаждата вечна за стремя. В кръвта си нося нежно ухание, преляло в мен от моята земя. Хей, хей, хей.