Връстници

Едно момче, шестнадесетгодишно, Обрече любовта на свободата. Изпратиха го в цъфналите вишни. Прегърна го сурова планината, Планината. За него ли тъгуваш, стар Балкане, Та пак запяваш песните предишни? Едно момче в редиците остана. Завинаги шестнадесетгодишно, Шестнадесетгодишно. Изгоря, изгоря, за да грее отново Неугасваща земна звезда. За да бугне след него огньове, За да има след него следа, Следа. Ааа. Едно момиче помни твоето име. Танцува днес под цъфналите вишни. То иска от тъгата да премине, Защото е шестнадесетгодишно, Шестнадесетгодишно. И сякаш в младостта се оглеждат Връстниците от паметници бели. Има ухо към тъгата го побеждат От неговата обич оживели, Оживели. Изгори, изгори, за да грееш отново Неугасваща земна звезда. За да бугне след тебе огньове, За да има след тебе следа, Следа. Ааа. Ааа. Ааа.