Пътник

Колко е хубаво Да си никой в един пусти среднощен Град. Прекосявам нощта перуникова С илюзията, Че пак съм млад. Както онзи ден, както вчера, Както някога, както преди. Както винаги моята песен Никому не вреди. Пълен съм вярност, безумия, Сривове, смях. Съм богат. Тази нощ не съм умен. Нека тази нощ Бъда млад. И ме дърпат спомени вий, Някъде в тъмното пак. И си тръгвам зад хълм мъглинен. Свири самотен влак. И си тръгвам зад хълм мъглинен. Свири самотен влак. И преживявам пак раздели. Пъстри рокли край мен трептят. Летни съботи, зимни недели С тромпетите си тръбят. И в ръката си С перуника Влизам в синия нощен свят. Как е хубаво да си никой в този Пусти самотен град.