Малкият град

Днес пак съм момчето, което с кафето пред масата Стара седи. След десет години така общо взето животът ми се Подреди. Днес имам пари и известност и слава и всичко, Което мечтаех. Но страшно ми липсва онази мансарда, Познала и обич, и грях. Но страшно ми липсва онази мансарда, Познала и обич, и грях. Малкият град е отдавна зад мене. Сам го смених за големия Свят. Но там се връщам да търся Спасение. В него с любов и мечти бях Богат. Малкият град е отдавна зад мене. Сам го смених за големия Свят. Но там се връщам да търся Спасение. В него с любов и мечти бях богат. В мансардата малка сега пак сме с тебе пред Каничка силно кафе. И ти ме поглеждаш през миглите сведени с черни Очи кадифе. Аз в тях се оглеждам, преди да си тръгнеш И виждам се както преди. Един Дон Кихот, свойта чаша прегърнал с удавени в Нея звезди. Един Дон Кихот, свойта чаша прегърнал с удавени в Нея звезди. Малкият град е отдавна зад Мене. Сам го смених за големия Свят. Но там се връщам да търся спасение. В него с любов и мечти бях Богат. Малкият град. Малкият град. Но там се връщам да търся Спасение. В него с любов и мечти бях богат. В него с любов и мечти бях Богат.