Самотна песен

Беше момичето силно обичано. Беше, но вече не е. Лесно го купиха. Грабна си куфара, хлътна в едно кафене. Имах приятели, дръзки мечтатели. Питам къде са сега? Те след промените сменяха сцените и пропиляха Мига. Само китарата днес ми е вярна. Нежно акорд след акорд, Тя съпровожда из цяла България моя объркан Живот. Пак съм на гарата, гасне цигарата, Вее отвсякъде студ. Нервно ченгетата удрят паветата. Мене ме мислят за луд. Сякаш по струните кротко целунати вие се влак Уморен. Нека е весело. Тръгвам по релсите. Все ще се срещна със мен. Нека е весело. Тръгвам по релсите. Все ще се срещна със мен. Нека е весело. Тръгвам по релсите. Все ще се срещна със мен. Със мен. Със мен.