Птицата

За последен път тя разтваря Крила. За последен път Синевата гребе. А сбогува се тя с Тези свои поля, С тези хълми край тях и със свойто небе, Небе. Ти, земя, Я родиии пак в едно гнездо. Ти, небеее, Я любяяй в Детство. И за коиии те стъпва Като срам и срам. Те прощава. Ти казваш Оня тя. И върти се светът. Този тъй хубав свят. И въртят се жита, слънце, облаци, Прах. В свой луд кръговрат. Тя с мъртво сърце ще се върне при тях, При тяяяй. Но земяаа ти Пазиии пак едно гнездо. Ти, небеее, Я очаквай. Няма смърт. Ще ти дойде тя при Вас като правешно. Детство я Връща всеки път. Път. Всеки път.