Нежен вечен глас

Младост, ти за дъха на живот в Дните наши тежъв час. Младост, Ти с мечане как светлещ в Погледи невни стар. Носиш песента на свело Лято, Носиш нежен вечен глас. Младост, Ти старис във силно лято, синьо Цвете златнен клас. Нека ветрове големи, нека пада звезден мрак. Имаме ни младост твойто време, Твойта воля, твоя блях. Нека Ветрове големи, нека пада звезден мраз. Имаме ни младост твойто време, Твойта воля, твоят блян! Младост, ти си вече поле, ти си песен, Ти си дъх. Младост, ти си днесна пролет, Ти си слънце, ти си връх. Младост, ти си вече поле, ти си песен, Ти си дъх. Младост, си днесна пролет, Ти си слънце, ти си дъх. Носиииш песента на смело Лятооо, носиш нежен вечерн Злааас. Младост, ти стариз върсилно Лятооо, Синьо цвете, златен клааас. Нека ветрове големи, нека пада звезден мрак. Имаме ни младост твойто време, Твойта воля, твоят бряйят. Нека ветрове големи, нека пада звезден мраз. Имаме ни младост твойто време, Твойта воля, твоят бряяят. Младост, ти си вече поле, ти си песен, Ти си дъх. Младост, ти си днешна пролет, Ти си слънце, ти си връх. Младость, ти си вече поле, ти си песен, Ти си дъх. Младост, ти си днешна пролет, Ти си слънце, ти си дъх. Младост, ти си вече поле, ти си песен, Ти си дъх. Младост, ти си днешна пролет, Ти си слънце, ти си връх. Младост, ти си вече поле, ти си песен, Ти си дъх. Младост, ти си днешна пролет, ти си слънце, Връх. Младост, ти си вече поле, ти песен, Ти си дъх. Младост, ти днешна пролет