Абвг

Днес ще учиме, деца, нашата мила Азбука. А, б, в, г. А, б, в, г. А, б, в, г. А, А, вярва ми. Кажи, кажи, кажи. Б. А бе ми, струтеница бита мажи. В. Ербай ми, тука важиш на грамажи. Г. Лама вижи, за окажем ли в миражи. Коста-моста, козяк с Коза Ностра. С мойта коч компания изпадам в безсъзнание. Коста-моста, лайк за тая поста. От срящ до зори дай му, дай му да Гърми. Ко стана бе? Утесня ли ти колана, бе? Ко ма гледаш като храна на султана, Бе? Преди лягане пърдиш ли на дивана, Бе? Ко отлагаме? Давай да създавиме, бе. Тежко мина мойта младост, докторе Нокалима, И със радост даже спал съм на килима. Пролет, лято, есен, зима. Пия всичко, кото има, кат' за трима. Във хола ми градина със треви от Фукушима. Кобра Кима с мене иска да се снима. Попекина вика почерпи ме. Почеши ме, че сърби ме. Вари се и скъпимъ. На опашката се нареди-мъ и може до година да Ти връхна. Аз за скрина но ходи сдоби дузина От кила стотина собствена сланина. Коминът е запушен и не дъхва пушек. Той ли е виновен, тъй че се набуше? А, вярва ми. Кажи, кажи, кажи. Б. А, бе ми, струтеница бита мажи. В. Ербай ми, тука важиш на грамажи. Лама вижи, за окажем ли в миражи. Коста-моста, козяк с Коза Ностра. С мойта коч компания изпадам в безсъзнание. Коста-моста, лайк за тая поста. От срящ до зори дай му, дай му да Гърми. Заливат ме вълни, мокрят ми ходилата. Сякаш сме сами аз, качака и луната. Ела, не му мисли, един ни липсва за белот. Пуф, паф и си с кетап за капитан на Параход. Ход назад никога не давам. Лот от ервари продавам. Зеленина за зимнина. Шегата настрана, изпращам съсеком за цялата страна. Моята мечта бе като порасна два метра да порасна, А не с компа да съсрасна. Надеждата угасна, но лампата проблясна и целта ми Стана ясна. Туй парче добре във пъзела си паснат. Днешно време никой няма време, За нищо не му дреме, а децата били бреме. Мойче, Хващай тва девойче за газа И на мига изчезнете в дима. Деца, напишете си домашното, научете си урока, Утре ще се изпитваме.