Дон Педро Ибанез

Дон Педро Ибанес, пеко с мат и с панет, Наследствен готванец, ланец и вегетарианец. Свиваше трева, гори преди закуска. Казваше така душата се отпуска. От снощната салата празнеше си той червата, Свирейки си със устата част от Лунната соната. А негде във главата злобни мисли се въртяха. Първо всички живи бяха, после бами си умряха. Искаше да се избърше, но хартията свърши. Зле започна му деня, как ли щеше да завърши? Той не му до гуша и под мисле с Душа, трябва да се напуша или жена си да Удуша. И го направи. Жива я остави и запали, към Севиля се отправи. Жена му Мария, известна местна уруспия, Викна Санчо за саламчо от съседното ранчо. Ола, чика, и уби ги с мотика. Уби ги, всичките с мотиката уби ги. Уби уби ги, уби ги. Всичките амиго са адиос. Уби ги, уби ги, уби ги. Всичките с мотиката уби ги. Уби ги, уби ги, уби ги. Всичките амиго са адиос. Връщам се отново на историята. Май фотореспекцията в припева обърка аудиторията. Ако си забравил, към Севиля Педро беше се отправил, Някакъв се бил похвалил, че жена му бил оправил. Беше бесен като бик, несъзнателно пръхтеше ми името Във тоя миг. С трима се строеше, Де живее тоя долен аладжия. После много кръв се лее, мозъкът е на пихтия. Убийството извърши и запъти се към къщи, А Мария тъкмо свари чукана от бъдещи човешки мърши. Педро бавно крачеше, плачеше и сълзи храчеше. Мотиката зад него пък се влачеше. Влезе си със крак, тряс, чу се женски крясък. Тряс, тропа, хлопа, труп и звук на счупен пясък. Тя е кола, чисто кола, по виола, Във ръката свали дола и след няколко ритника и Извика. Ола, чика, и уби ги с мотика. Уби ги, всичките с мотиката уби ги. Уби ги, уби ги, уби ги. Всичките амиго са адиос. Уби ги, уби ги, уби ги. Всичките с мотиката уби ги. Уби ги, уби ги, уби ги. Всичките амиго са адиос.