Ще Остана

Със ресpect към родната ни мощ. Тук е моята родина. Ще остана, няма да замина. Зная, трудности ще има. Ще остана, няма да замина. Тук е моята родина. Ще остана, няма да замина. Зная, трудности ще има. Ще остана, няма да замина. Виждам душата ми лъв, роден на територия, Цяла обагряна с кръв и пропита с история. Модерна алегория в антична директория. Песен в категория, подбрана аудитория. Жалко останахме малко. Въставаме, падаме, ставаме. Края си все го отлагаме и пак не се Предаваме. От ръба са ни бутали толкова често, Че можем да летим. Изпиват изящно и пак няма ресто, но ще им Простим. Амулета от плиска розета на дедите ми носи Късмета. Свободата насила отнета. Напревзето обаче остава сърцето. Искаш ли славата? Ето, окичи я, окачи я в Антрето, аз пък ще дръпна резето. Скуча ще отключиш моята вендета. Живота си давам, глава не прекланям. Каквото като си папата. В кости отровен пред алтаря се кланям. Ноктите са в лапата. Ще те хапя, ще те бия, ще те дера. Други са смисъл само да посегнеш ти на моята Страна. Тук е моята родина. Ще остана, няма да замина. Зная, трудности ще има. Ще остана, няма да замина. Тук е моята родина. Ще остана, няма да замина. Зная, трудности ще има. Ще остана, няма да замина. Загребал от праста ти сили, на легенда станал знак. В БГ трикольорът възкръсва от гроба на Батак. Наследници оставаме на безсмъртни имена. Не целувам и не се радвам на чужди знамена. България над всичко и за всички времена. Вечно ще се пее горда Стара планина. Щастлив съм аз, че твойта кръв тече в мойте Вени. Пътеката хайдушка все към теб ме води. Безстрашен и храбър е в нас гневът. Души на лъвове безконтролно реват. Три свята символизират чест и свобода. Бяло, зелено, червено свещено е това. Целувам българска земя сега и завинаги. Тук е момента да се докажем, че сме българи, Че сме единни като време разделно. Да запазим силата на името и славно. Тук е моята родина. Ще остана, няма да замина. Зная, трудности ще има. Ще остана, няма да замина.