Хабиби

А, биби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не. По дяволите! Обичам тебе, умира ми се. А, биби, псуваш ли ме? Влачиш ли се пиян през нощта? Защото аз да. Залудница съм, на дъното съм, за Никъде съм. Малко кученце ти подарих красиво, Меко, пухкаво, но видях го днес Изхвърлено като мене същото. Само по улиците скита се гладно, Болно, мърляво. Ти го гониш, то обича те като мене Същото. А, биби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не. По дяволите! Обичам тебе, умира ми се. А, биби, псуваш ли ме? Влачиш ли се пиян през нощта? Защото аз да. Залудница съм, на дъното съм, за никъде Съм. Като един нещастник чакам те да видя теб Отнякъде, без да знам ще ме Погледнеш ли или подминеш ти. Онова момченце бедното, кървящото, Раненото, То не спря да иска само теб. Удри ме, обичам те. А, биби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не. По дяволите! Обичам тебе, умира ми се. А, биби, псуваш ли ме? Влачиш ли се пиян през нощта? Защото аз да. Залудница съм, на дъното съм, за никъде съм. На човек без тебе не приличам. В едно и също се обличам, но за Кого да съм красив? Но човек ли съм изобщо питам. Като куче съм от теб изритан и за кого Да бъда жив? А, Биби, спиш ли добре? Завиват ли те? Храниш ли се? Защото аз не. По дяволите! Обичам тебе, умира ми се. А, биби, псуваш ли ме? Влачиш ли се пиян през нощта? Защото аз да. Залудница съм, на дъното съм, за никъде Съм.