Поздняя встреча

Насреща с мен в парка Бе младостта дошла. С момчешка риза ярка, С момичешка пола. Изтръпнах, щом я зърнах. Помахах ѝ, но тя Дори не се обърна, Дори не ме видя. Спри! Добре дошла, добре дошла! Ала не чу вика ми тя. Ах, тя. В бял закач пола отмина тя. Отмина, махайки в нощта. Спри! Но как да спре, но как да спре? И ехото с насмешка зла, Ах, зла! Пихне ми добре, добре, добре На моето добре дошла. И в късната градина, Тъй както бе дошла, Тя младостта отмина, Развявайки пола. Развявайки и ризка. Години ми сри прах. Аз чух я как се киска Със моя собствен смях.