Аллея влюблённых

Има в парка една тиха алея, В която неизвестен скулптор Е изваял с длето един мраморен момък, Един герой, останал завинаги на двайсет години. Пак сигналът звени В тишината. Тоя наш Неизменен сигнал. И в сребристия дъжд на луната Той ни среща, той ни среща в алеята спрял. Сякаш нас той е чакал Безкрайно. Все такъв неизменно Красив. И ни гледа усмихнато в мрака. И ни маха с ръка мълчалив. Може би Той е имал момиче. Може би Като мене обичал. Може би в тишината на Мрака. Може би Като мен го е чакала. Колко влюбени тук Ще минават, А под лунния дъжд Мълчалив, Неизменно с усмивка такава Ще ги среща пак момък красив. Може би той е имал момиче. Може би като мене Обичал. Може би В тишината на мрака. Може би той я Чакал.