Да бих била

Да бих била като земята. Неизтощимо променлива. И твоя поглед в кръговрата. Наново все да ме открива. Да бих могла да съм такава. На никого не се опира. А колко твърда тя остава. И никога сред път не спира. Да бих била Като земята, да бих успяла Като нея да понеса Невъзмутима и бурите и Снеговея. Да бих била като земята, Да бих успяла като нея Да понеса Невъзмутима И бурите и снеговея. Тогава нека да изпратя. Накрая света с очи засмени. Ще знам дори от небесата. Ще се завърнеш пак при мене. А после ще разцъфна цяла. Като изпод снега родена. С безбройни ручи запяла. Богата, пъстра, обновена. Да бих била Като земята, да бих успяла Като нея да понеса Невъзмутима и бурите и Снеговея. Да бих била като земята, Да бих успяла като нея Да понеса Невъзмутима и бурите и Снеговея. Да бих била Като земята, да бих успяла Като нея да понеса Невъзмутима И бурите и снеговея.