Ах, как можах

Слиза по мокрия покрив мъглата. Стъпва с котешки лапи. Кларус проплака в съня си внезапно. Свърши бургаското лято. Стъпки горещи изстиват на плажа. Капят сълзи от липите. Гроздето кипна в дъждепаважа. Падат пияни звездите. Ето я гарата. Ето го влака. Мойте разплакани устни. Твоите очи, заковани в земята. Ах, как можах да те пусна? Твоите очи, заковани в земята. Ах, как можах да те Пусна? Бавно завъртат се дните горчиви. Чезнат измамно красиви. Тлеят, не гаснат във теб и във мене Нашите чувства ранени. Празна е гарата. Няма го влака. Есен завесата спусна. Никой не идва и никой не чака. Ах, как можах да те пусна? Никой не идва и никой не чака. Ах, как можах Да те пусна? Празна е гарата. Няма го влака. Есен завесата спусна. Никой не идва и никой не чака. Ах, как можах да те пусна? Никой не идва и никой не чака. Ах, как Можах Да те пусна?