Удобен човек

Бях удобен човек, жив край ъгълен камък. Пасва, дето го туриш, никне, без да го сееш. Ама толкоз удобен да го носиш на рамо. Бях удобен човек и добре си живеех. Като чер горган, като цвет в саксия. Бях удобен човек. Бях си точно по мярка И се ширех безгрижно. Без пари в кесия. Просто мойта удобност бе запазена марка. Добре се справях със задачите. Решавах всякакъв въпрос. По своята пътека крачех, крачех. Не цепех през просото бос, бос, Бос. Не цепех през просото бос. Преудобен се виждах чак до края на дните си. И за тези, за другите, и за третите. Само че... Ваща пуста гремотност стана трън в очите им. Стана шило в торба им и в обувката камъче. За доноси и анонимки Не е измислен дъжд обран. Щом метне ти сплетнята примка, Примка. Клан не до клан отиваш зян, Зян, зян. Клан не до клан отиваш зян, зян, Зян. Клан не до клан отиваш зян, зян, Зян, зян. Отиваш зян. Отиваш зян. Отиваш зян. Отиваш зян, зян. Отиваш зян. Отиваш зян. Отиваш Отиваш зян. Клан, зян. Клан не до клан отиваш зян.