Робинзон

Един лиричен спомен в мен е буден. За онзи детски приказен роман. За Робинзон и острова безлюден. Във мислите, Във мислите пътувам се натам. Към бедния отшелник романтичен. Далеч от всяка хорска суета. От daily кън до болка прозаичен. Към острова, Към острова Далече от света. Хей, Робинзон, било ли ти е леко? На острова самотен аз не знам. Хей, Робинзон, но стръмните пътеки. Ръка ми липсва днес Кръгозя. Но острови безименни днес няма. Безименен е всеки мой сезон. Романът детски ми напомня само за Чудния, За чудния Живот на Робинзон. Хей, Робинзон, било ли ти е леко На острова самотен аз не знам. Хей, Робинзон, но стръмните пътеки ръка Ми липсват днеси да Гуля. Хей, Робинзон, било ли ти е Леко на острова самотен аз Знам. Хей, Робинзон, но стръмните пътеки ръка Ми липсват днес ги да моря. Хей, Робинзон. Хей, Робинзон. Уоу! Хей, Робинзон. Хей, Робинзон. Уоу! Хей, Робинзон, било ли ти Е леко На острова самотен аз не знам. Хей, Робинзон, но стръмните пътеки ръка Ми лиспват днес те да горя. Хей, Робинзон, било ли ти е леко на Острова самотен аз не знам. Хей, Робинзон, но стръмните пътеки ръка Ми лисвят днес те да горя. Хей, Робинзон, било ли ти е леко На острова самотен аз не знам.