Нека да е есен

Рано се спусна мрак. Капна дъждец невесел. Щом вече няма как, Нека да бъде есен. Щом има за какво, Нека ридае вятър. Нека оплаква своето бивше лято. Нека жали, има за Какво. Пътува облаче шлеп и пада мъгла Завеса. Щом вече нямам теб, нека си Имам есен. Щом идва не на шега, поне да не Бъде дълга. Кой не е мерил мига и кой ли не Се е лъгал? Било каквото било, дъждовна раздяла Идва. Тя е законния плод на тайната ни Женитба. Рано се спусна мрак. Аз си това харесвам. Щом вече няма как, Нека да бъде есен. Да бъде есен.