София, моя любов

В шума на скърцащи трамваи. Всеки ден събужда се градът. Уличните кучета си лаят. А тополите напук цъфтят. Джинсови момичета с момчета. Пак прескачат локвите със смях. И квартални рошави хлапета. Ритат топка в облаци от прах. Иии Тъмна. И тъмна. И прашна. И прашна. И мръсна. И мръсна. И страшна. И страшна. Тогава защо ли без тебе не мога? Ти София моя, любов и тревога. И Тъмна. И тъмна. И прашна. И прашна. И мръсна. Мръсна. И страшна. И страшна. Тогава защо ли без тебе не Мога? Ти София, моя любов и Тревога. Витоша над Витошка наднича. Всеки бърза беден и богат. Вестникарче край колите тича. Стиснало под мишница цял свят. Ах, светът ни в тебе се оглежда. София с хиляди съдби. И живеем с една надежда. Дните ти да станат по-добри. И тъмна. И тъмна. И прашна. И прашна. И мръсна. И мръсна. И страшна. И страшна. Тогава защо ли без тебе не Мога? Ти София моя любов и Тревога. И тъмна. И тъмна. И прашна. И прашна. И мръсна. И мръсна. И страшна. И страшна. Тогава защо ли без тебе не Мога? Ти София моя любов и Тревога. И тъмна, И прашна, И мръсна И страшна. Тогава защо ли без тебе не мога? Ти София моя Любов и тревога.