Бързия ли, експрес ли

Бързия ли експрес ли чаках? Чаках, пушех и ставах мъж. Някой тихо псуваше в мрака И валеше страхотен дъжд. Между две океански локви, Като малък архипелаг, Два семафора в сто посоки Разпиляваха влак след влак. В отчаяние И тревога В мен гореше зелен фенер. Всеки миг ми искаше огън Някакъв милиционер. Стар джипчия с печална морда Се въртеше край куп боклука. Дъжд валеше над всички лордове И над всички мъже в света. И над мен. Аз все тъй чакам Да те срещна поне веднъж. Над безумните черни влакове Се изсипва страхотен дъжд. Бясна свирка процежда пара, Присвисвита и зла уста. Дъжд се лее над всички гари И над всички мъже в света.