Чужда

Мой, мой казваш бил си, но календаря Объркал си. Да бях го чула преди година. Каква наивна бях, но днес ми мина. Стой, стой, обърни се да те погледам. Ме молиш ли? От тебе всичко видях и зная, Че най-доброто май че беше края. В ужката звъни ли ти, дето всички знаят и Адреса? Айде вдигай я. С това ли ме смени? Май от теб живота със принцеса не ти хареса. Пак пред нас паркирал си, аз и тръгвай, Знаеш ти адреса. Айде вдигай я. Стой си там, умирай си. Да те виждам не изпитвам нужда. Вече съм чужда. Не, не, остави ме, недей да пишеш, Не ми звъни. Ако ти вдигна, как да го скрия с кого Вечерям? Знам, ще те убия. Не, не, не желая да правя грешки. Нали греших? Да ти припомня ти сложи края. Премина хана, но вече ми е рая. В ужката звъни ли ти, дето всички знаят и Адреса? Айде вдигай я. С това ли ме смени? Май от теб живота със принцеса не ти хареса. Пак пред нас паркирал си, аз и тръгвай, Знаеш ти адреса. Айде вдигай я. Стой си там, умирай си. Да те виждам не изпитвам нужда. Вече съм чужда. Обичах те, бях напълно твоя. Искаше само да те моля. Искаше всичко да прощавам. Няма прошка сега да ти дам. Стоях до теб, без да заслужаваш. Взимаше нищо, без да даваш. Влюбена, глупава не значи. Да ме видиш сега забрави. В ужката звъни ли ти, дето всички знаят и Адреса? Айде вдигай я. С това ли ме смени? Май от теб живота със принцеса не ти хареса. Пак пред нас паркирал си, аз и тръгвай, Знаеш ти адреса. Айде вдигай я. Стой си там, умирай си. Да те виждам не изпитвам нужда. Вече съм чужда.