Изповед

Спомените с дрехите събличам. Да забравя колко те обичам. Попила съм в кожата дори. Онази нежност на ръцете ти. Целувките с червилото си скривам. Но устните от тебе как да скрия? Както своя грим сега изтривам. И теб така да можех да изтрия. Как със тебе пак да се сбогувам? Любовта си как да излекувам? Да излъжа ли, че пак съм жива и напук На всичко съм щастлива? Чашата до дъно ще изпия. Болката си бързо да убия. Опоена да забравя, че сега животът ми след Тебе е лъжа. Душата ми през пръстите изтича. И тя те лъже, че не те обича. Илюзия със болка ще лекува. Виж ме как на силна се преструвам. Спомените с дрехите събличам. Да забравя колко те обичам. И по тебе как треперя цяла. Тялото ми с тебе полудява. Как със тебе пак да се сбогувам? Любовта си как да излекувам? Да излъжа ли, че пак съм жива? И напук на всичко съм щастлива. Чашата до дъно ще изпия, болката си бързо да Убия. Опоена да забравя, че сега животът ми след Тебе е лъжа. Как със тебе пак да се сбогувам? Любовта си как да излекувам? Да излъжа ли, че пак съм жива? И напук на всичко съм щастлива. Чашата до дъно ще изпия, Болката си бързо да убия. Опоена да забравя, че сега животът ми след Тебе е лъжа.