С О започваш

Имаш твоя вроден порок с хубавите да си жесток. Знаеш начини хиляди да ме превърнеш ти в черно Кълбо от нерви. В агония изкарай ме, пак до сълзи докарай ме. Сякаш с броя на раните и заканите любовта Измерваш. Искам такъв да не си се раждал. Искам поне да не си ме срещал. Искам, но кажеш ли „Идвай“и тръгвам с теб. О-о-о, искам и аз да те дробя нощем. Искам, но жадна крещя и те моля за още. Обичам те. Ами... Винаги под тези кати има скрипти по две лъжи. Тази, дето ранява ме, е голямата, Която с О започва. Пак от ревност ме измъчи. Любовта ти в това личи. Свикнала съм ти раните и забраните да са от Твоите устни, твоите устни. Искам такъв да не си се раждал. Искам поне да не си ме срещал. Искам, но кажеш ли „Идвай“и тръгвам с теб. О-о-о, искам и аз да те дробя нощем. Искам, но жадна крещя и те моля за още. Обичам те. Искам такъв да не си се раждал. Искам поне да не си ме срещал. Искам, но кажеш ли „Идвай“и тръгвам с теб. О-о-о, искам и аз да те дробя нощем. Искам, но жадна крещя и те моля за още. Обичам те. Ами...