Написано с любов

Тъй си стари улици назад ме връщат моите дни. Толкова много страници с добри и лоши спомени. Хиляди решения, Доверчиви, прибързани, безброй вълнения. Побра сърцето ми. Наивно влюбвах се, Безумно ставах. Често правех глупости. Из пръстта ти летях и падах. Каква ли аз не бях? Преминах през какво ли не. Дори да се боях, не го показах. Не. И роза бях и трън в очите във Този мой живот, но даже лошото в дните си Спомням с любов. Не бих изтрила даже ред, го сменя с друг. Не съжалявам и за ден от дните си Дотук. Във този мой живот. Времето ме промени, Но не съвсем, но не съвсем. И до днес животът ми е пъстър луд, Неукротен. Зная, че зад ъгъла ме чакат хубави неща, Още по-вълнуващи от всичко досега. Ще ме разтърси пак любов голяма. С времето едно разбрах, че краен срок за нея Няма. И пак бих тръгнала срещу вятъра, Дори щом моите бъдеща повтарят ми: "Върви". И роза бях и трън в очите във този Мой живот, но даже лошото в дните си спомням С любов. Не бих изтрила даже ред, да го сменя с Друг. Не съжалявам и за ден от дните си Дотук. И роза бях и трън в очите. И роза бях и трън в очите. И роза бях и трън в очите. Добро и лошо съм видяла във този мой живот, Но даже лист в него няма без думата любов. Дори най-тъжните си дни бих преживяла пак. Те правят още по-добри добрите Дни след тях.