Като стъкло

Като стъкло... Ме счупи. Не искам да те помня лошо, да помня и Едно добро. Обичам те не чух изобщо, дори между другото. Но губя ли се мяра нямам. Напълно беззащитна ставам. И ти като стъкло ме счупи мен в един Момент. Стъкло съм и режа чак до кръв. Стъкло съм и ще усетиш прът. Разбият ли ме, боли ги от мене повече. С кого съм? Не питай ти сега. С кого съм е моя работа. Недей, не звъни. Не вдигам на миналото ми. Назад да гледам няма смисъл. Защо очите са отпред? Нези ми вече всяка мисъл. Щастлива съм и без теб. Дори на грешки податлива. Дори като стъкло чуплива. Парчетата в сърце си ги събрах. Ти не си сред тях. Стъкло съм и режа чак до кръв. Стъкло съм и ще усетиш прът. Разбият ли ме, боли ги от мене повече. С кого съм? Не питай ти сега. С кого съм е моя работа. Недей, не звъни. Не вдигам на миналото ми. Стъкло съм и режа чак до кръв. Стъкло съм и ще усетиш прът. Разбият ли ме, боли ги от мене повече. С кого съм? Не питай ти сега. С кого съм е моя работа. Недей, не звъни. Не вдигам на миналото ми. Като стъкло Ме счупи.